Залисани в дългата протестна опера, която ни спретнаха сценаристите на „Кой“ през това лято, българите май не забелязват какво се случва в Беларус и Русия.

Там започва началото на края на „батките“! След разпада на бившият СССР в повечето от републиките се установиха еднолични тиранични режими. От тази участ се спасиха само Литва, Латвия и Естония. И Украйна, след своя „Майдан“, тоест, мини граждански преврат на демократичните сили.

Лукашенко, „патриархът“ на тези еднолични режими, на власт още от 1996 г. в Беларус, днес е на път да бъде „уволнен“ от съгражданите си! На президентските избори през август той загуби от единствената си съперница, която допусна до гласуване – Светлана Тихановска. Вероятно е смятал, че тя не представлява сериозна опасност, но недоволството на хората от управлението му се оказа изчерпано. Те масово гласуваха за Светлана Тихановска и де факто тя би трябвало да бъде обявена за президент.

Вместо да признае изборите и да търси някакво споразумение с опонентите си, Лукашенко се обяви за победител с повече от 80 %! Това изкара по улиците стотици хиляди хора, които седмици наред вече протестират. Лукашенко буквално изхвърли от Беларус в съседните държави Светлана Тихановска и част от нейния координационен съвет.

Протестите обаче не стихват, в тях вземат участие изключително много жени. Силите на реда действат срещу протестиращите от самото начало грубо, арогантно, безжалостно. Арестувани бяха хиляди, повечето после освободени с глоби или предстоящи дела за организиране на безредици.

Нервите на Лукашенко явно се сриват, той започна да се държи абсолютно неадекватно. Непрекъснато се показва по всички про-правителствени телевизионни канали и по истеричен и детински начин се опитва да убеди аудиторията, че зад всичко това стои „лошият Запад“. Поведението му показва, че е изпаднал в дълбока психоза, която се засилва с всеки ден неподчинение на поданиците му.

Широката публика не знае, че Лукашенко е диагностициран още през 80-те години на миналия век в бившият СССР с „мозаечна психопатия“ (параноидна психоза). В момента той все още не може да повярва в ставащото край него и като малко дете си иска старата играчка – едноличната власт. Иначе…

Иначе е премината точката в отношенията между лидер и нация! Връщане към стария модел на послушание няма как да стане. Хората, които от седмици протестират по улиците на столицата и другите градове, няма да се върнат към предишния си начин на робски политически живот.

Започнал е краят на ерата Лукашенко! Безвъзвратно!!!

Но още по-интересно е, че такъв процес е започнал и в Русия! От два месеца някои градове в Далечния Изток се бунтуват срещу властта в Москва. Причината е ареста на губернатора на Хабаровск и областта, защото рейтинга му надвишава този на Путин! Формалните обвинения, разбира се са други, организиране на убийства преди… 15 години!?

Истината е, че след 20 години еднолично управление, жизненият стандарт на руските граждани е паднал под нивото на първите години от президентстването му. Всичките му приятели обаче станаха доларови милиардери! Част от охранителите му станаха губернатори, генерали на различни силови ведомства, настаниха се в парламента да „пишат“ закони.

В началото на лятото тази година Путин успя да промени Конституцията на Русия и „занули“ предишните си мандати като президент. Това означава, че може още два мандата, общо 12 години, да бъде президент! До 2036 година…

За руските граждани това означава – „надежда всяка оставете“. Но когато един народ остане без никаква политическа надежда, той повече няма какво да губи. Следва неминуемото – неподчинение… завършващо с фиаско за управляващия елит.

За да предотврати започването на евентуални бунтове в отдалечените от Москва градове, режимът в Кремъл отиде на крайност. Извади от задаващата се политическа буря Алексей Навални, единственият, който можеше да предизвика и оглави такива бунтове. Той беше отровен със „специалитета“ на ФСБ – „новичок“. По стечение на различни щастливи обстоятелства, Навални оцеля и беше приет за лечение в германска клиника. Тепърва ще стане ясно какъв ще бъде политическият и икономически отговор на Запада на поредното отравяне на противник на Путин.

Върхушката в Москва има защо да се страхува, защото след Хабаровск в много други градове избухнаха протести срещу местните управители, но все повече се чуват и лозунги лично срещу Путин. Ако се стигне до протести и в големите градове, и в Москва, положението му ще стане критично. Дори и да бъдат разгонвани през деня, на следващия ден хората отново ще излизат по улиците. Точно, както в Хабаровск или в Минск, Беларус. Освен това може да бъде провалена тотално учебната година на студентите и гимназистите.

Ако това патово положение продължи дълго, месеци, през зимата ще настане сериозна продоволствена криза. Вероятно ще започнат гладни бунтове, гражданите в далечните от центъра градове, където винаги е имало проблеми със снабдяването, ще разбиват магазините и складовете. Тогава те едва ли ще бъдат спирани от „силовиците“, защото и хладилниците на техните семейства ще бъдат празни. Накрая телевизорът на Путин ще бъде победен от Хладилника на гражданите!

По-нататък какво ще се случва – може би е по-добре засега да не фантазираме. Историята показва, че когато един насилствен режим смята, че е абсолютно недосегаем и може да се справи с всякаква ситуация – той е в най-уязвимата си позиция. И е само въпрос на не много време да се сгромолясва.

Очаквайте неочакваното, приятели! Започна краят на източно европейските „батки“.

Това дали включва и нашата „батка“ от Банкя???